![]() ![]() Бяла нощБяла нощ - че месец злат облак млечен го закрива. В бяла нощ със трепет млад момко при мома отива.
Сънен бляск - и в пътя пуст здрачни сенки здрачно шъпнат шопот чужд - и тъй не чужд - момку чак косите тръпнат...
А след миг на мъжки врат бисер живи ще увисне, до гърди със трепет млад момко либе ще притисне.
![]() ![]() ![]() |