![]() ![]() ТрепетЗад прозореца тъмен зашепнаха листа. - Ох, своя скръб ли шепнат ил скърби на нощта?
Ослушвам се, треперям, че в тъмните тъми тоз шопот сиротливи кат болест ме томи...
Ела послушай, мило езика съкровен на тая скръб невнятна, тъй близка и на мен...
О, дай ръчица малка и сила ти ми дай, таз скръб, тъй сродна мене, сърце да не узнай.
Ти виждаш: цял треперям, във мрака грозен взрен, де скръб листата шепнат, тъй близка и на мен...
Ах, как плачевно шепнат... На твойта мила гръд главата си ще сложа: не ще ме тъй смутят.
Но вън в тъмата страшна шептят си все листа. Ох, своя скръб ли шепнат, ил скърби на нощта?...
![]() ![]() ![]() |