![]() ![]() СонетБезмълвен бях. Ще бъда пък, ще бъда, клето! - Па макар душата да пожали мрак, горена от сълзи и жар.
И нивга ти не щеш узна - а пък и кой ли друг ще знай? - каква неземна светлина от твойто същество сияй.
Тя грей от теб, но не за теб - о не за твойте клети дни, обречени на случай слеп.
А той зер може оскверни, в размаха си до смях нелеп, мил сън на тъжни младини?
![]() ![]() ![]() |