Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]

Пурпурният запад угасна,

долини, чукари - в мъгли.

В душата си с клетва безгласна

Бог вредом нощ тежка хвърли.

В пустиня съм сякаш - такава

безмълвност отвсякъде вей.

Вечерникът само повява

и сухите листе пилей.

Как тъжен е техният шопот!

В душата измъчена той

пробужда метежния ропот

на спомени горки безброй...

Безмълвен се скитам и чезна,

как чезнат долини, гори -

че сетно сиянье изчезна

и никой не чака зори.

Обратно към: [Димитър Бояджиев][СЛОВОТО]