![]() ![]() НощемОчите ми са много уморени от ужаса на моя скъден ден. Тежат ми на душата, вкаменени, миражите на блян осуетен.
Като листа, в есенна нощ развени, блуждаят мислите ми. Съкрушен, с помръзнал стон на устни вледенени, не чакам слънце да изгрей над мен.
О, знам - ще мине мрачна нощ! Студени, недраги дни, в просъница живени, ще мъкна пак, спокойно ужасен.
И милите надежди отмилени ще шъпнат на душата ми ранени: "Напразно горд! Напразно окрилен!"
![]() ![]() ![]() |