![]() ![]() Край брегаПод жаркото слънце лениво на юг аз се движа. Изтихо неясните ромони морски ми пеят - рибарска припявка навярно: за труд и за грижа. Ветрила и мачти, далеч там, несетно линеят.
И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. Мирише на алги. Ветрецът приветно ме гали. На гмурец, изгубен в простора, внезапния вопъл неволно подсеща за леки и светли печали.
И тука, унесен от нежния шум на вълните, бленувам за погледи сладки, за мислите скрити в загадъчна някаква вчерашна лека усмивка...
Тъмнее просторът. Стихията морно почива, в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива. Водите свободни ме гледат с тъга и с присмивка.
![]() ![]() ![]() |