Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Пошли са моми на суи дърва,

на суи дърва на ореови.

Запея Вела над манастиро,

гяка Никола низ манастиро,

та па на Вела тиом говоре:

- Ой Вело, Вело, проклета веро!

Що не запея лани, по-лани,

доде не бех се покалугерил,

покалугерил, име променил,

дреи предрешил, душа потопил? –

Вела Николу тиом говоре:

- Ей фала тебе, гяче Николе!

Я фърли гункя на зълта дункя

и калимафка в нова килия,

та па си дойди код мома Вела!

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]