Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

- Стани, момице, погледай

скоро ли ми са совнува,

дошло ли ми йе времьоно

да ми са векйе разделим? -

Стана момица, погльода

и назад си заворна,

та си на юнака викаше:

- Поспи, посиди, юначе,

още йе нош полунощ,

порви са петли не пели,

не пели, не повторили.

Юнак момица не слуше,

рипна, самичек погльода –

че са бе бело совнало.

Дено ми конче седлае,

Че ми йе слонце огрело

На моминькини дворове.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]