Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Заспало е челебийче

на момина десна рока.

Мило й е да го буди,

драчко й е да й поспи,

че кайдиса, разбуди го:

- Стани, стани, челебийче,

зора се е зазорила

от милата влашка земя.

- Как да стана, малка моме -

ти си мене осланила,

осланила, ознобила,

като слана пролетешна,

кога спари всички цветя!

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]