Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Шетба шета Марко прилепчанин,

шетба шета по земя-краина:

ми прияхнал коня шаренаго,

шаренаго коня дебелаго,

дебелаго коня кършигоро.

Ми наложил самура калпака,

на калпака до три огледала,

а над ними пера паунови.

Ми засукал мърка мустачина

един мустак до три руна черни.

Ми намутрил очи соколови

и над ними вежди пиявици —

като черни криле ластовичи.

Ми опасал сабя дипленица,

що се дипли дванадесет пъти,

и се носи коню во гривата,

и ми сече древя и каменя.

А над седло, бо'ме, ми привързал,

що привързал тежка боздугана,

що е тежка шестотина оки.

В ръка държи оно бойно копье,

к'а ясика тонка извишено.

Се наметнал с гуна кабаница

ми чернее како темен облак.

Къде стъпи Шарец добра коня,

ми потънва коня до колене

от що ми е сила у юнака.

Е претъжна майка черна земя,

хем ми ечи, како лист се тресе.

Чудо гледат звезда Вечерница,

чудо гледат, чудо невидено,

кай ми шетал Марко Кралевике,

дур ми спотнал от велика сила,

а не знай от нея що да стори,

защо нема юнак спроти себе,

нито юнак, нито лошотия,

нито ламя, нито аждер люти,

нито вила, нито самовила,

ни някоя горска, димна юда.

Шета Марко земя-покраина,

а земя е тъжна пустелия,

га си нема с кого да се срещне,

да се срещне, дума да си дума.

Ми погледна горе на небеси,

ми я виде звезда Вечерница,

кай ми греет и ясно се смеет.

И й сборовит Марко Кралевике:

— А ей гиди, звездо Вечернице,

ще те питам право да ми кажеш!

Ево шетам земя-покраина,

съм изшетал сите кралевини,

нийде юнак нема спроти мене,

нито юнак, нито лошотия.

Ти си грееш горе от високо

и се пулиш редом надалеко,

дали има юнак спроти мене?

И му вели звезда Вечерница:

— Ой те тебе, Марко Кралевике,

нел ме питаш, право ке ти кажа:

Аз си грея горе отвисоко

и си гледам земя надалеко,

като тебе юнак не си видох,

ни е било, нито пак ке биде.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]