Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Славки си рожба не трае!

Добила Славка момиче,

твърде е било хубаво;

Славка се чуди и мае

как да му име нарече.

Нарекла го е Грозданка,

да му е грозно името.

Расла Грозданка, порасла,

голяма мома израсла,

слънце не си я виждало.

Че си Грозданка излезе

у бащини си градини,

пред бащини си дворове.

Там си я слънце съгледа -

три дни, три нощи трептяло,

трептяло, не захождало.

Се му е майка готвила,

готвила и надявала

защо са слънце забави.

Като си у тях отиде,

мама му го е съдила,

съдила, още питала:

— Слънчице мило мамино,

защо са, слънце, забави,

та ти вечеря изстина,

вечеря — крава ялова

и девет пещи кисел хляб? —

Слънчице дума мама си:

— Да знаеш, мамо, да знаеш

каква си мома съгледах

на долна земя, на света.

Ако таз мома не зема,

не ща си ясно изгрявам,

както си ясно изгрявах!

Да идеш, мамо, да идеш,

да идеш, мамо, при Бога,

да идеш да го попиташ:

можем ли да я земеме,

тук жива да я дигнеме

за нея да се венчая? —

Ходи мама му и пита:

— Боже ле, благодарим ти!

Слънце е тъжно и жално,

че е мома съгледало

долу ми, на долна земя.

Бива ли и приляга ли

жива момата да дигнем? —

Господ мами му думаше:

— Старице, майко слънчова,

бива си и приляга си!

Да спуснем златни люлчици

на Грозданкини дворове,

на личен ден, на Гергьовден,

да върви мало, голямо

за здраве да се люлее,

най-подир щ'иде Грозданка,

на люлки да си поседне

и тя да се полюлее.

Ний ще си люлки дръпнеме

да си я горе дигнеме. —

Както е казал, станало.

На личен ден на Гергьовден

злати са люлки спуснали

на Грозданкини дворове.

Вървяло мало, голямо

за здраве да се люлее.

Люлели, що се люлели,

най-подир дошла Грозданка.

Сама я мама залюля.

Като седнала на люлки,

тъмни се мъгли спуснали

и люлки са се дигнали.

Като се люлки дигнаха,

мама й плаче, нарича:

— Грозданке, мила мамина!

Девет си годин сукала,

девет месеца да говейш,

на свекър и на свекърва,

на първо либе венчано. —

А Грозданки се дочуло

девет години да говей!

Че е Грозданка говяла

девет години на свекър,

на свекър и на свекърва,

на първо либе слънчице.

Слънчу се жалба нажали,

че е Грозданка немица,

та се за друга загоди,

да не е няма-немица.

Грозданка ще е кумица,

Грозданка да ги венчае.

Дигнали сватба голяма,

Грозданка булка пребули,

само е було пламнало!

Булка под було продума:

— Грозданке, млада кумице,

ако си няма-немица,

че сляпа ли си слепица,

та ми ти було запали? —

Грозданка се е засмяла

и булки дума продума:

— Аз не ти було запалих,

само е було пламнало

и не съм няма-немица,

нито съм сляпа-слепица!

Мене ме мама наръча,

девет съм годин сукала,

девет годин да говея

на свекър и на свекърва.

Сега й девета година,

сега ще аз да продумам! —

Като я слънце зачуло

и стара майка слънчова,

булка си назад върнали,

Грозданка с слънце венчали.

(Записано в Котелско)

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]