Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Тръгало йе лудо-младо

низ горица, низ зелена

да си лови дребна лова,

дребна лова яребици

и ро-дребна-пряперици.

Не йе нашло дребна лова,

на йе нашло вита йела,

вита йела съковита.

Той извърна тънка пушка,

та удари вита йела,

вита йела съковита,

удари я фъв върове,

изкърти йе из коръне.

Из коръне излязнала

малка мома змейовица.

Той йе фана за ръчица,

да йе води при майка си,

я мома му отговаре:

- А бре лудо, аджамие,

и това ли да те уче?

Съпаши ми корав пойес,

превърджи ми бяли ръки,

развърджи ми червен чумбер,

превърджи ми черни очи,

па ма фани за ръчица,

та ма води при майка си.

Да не рече твойе майка:

"Наметнице, натурнице!

Сама си са наметнала,

наметнала, натурнала."

На да рече твойе майка:

"Леле сино, мили сино!

Къде узе тайе мома?

Не йе мома - ясно слънце,

очите и - ясни дзязди,

вяждите и - плетен гайтань

Като оди - вятър вяйе,

като седи - слънце гряйе,

като дума - бисер ниже."

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]