Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Мошне ми се мили бугарските моми:

везден ми жниает на жесконо сънце,

от утро до вечер на нодзе ми стоат,

полодзи кревает, снопои ме вързват,

ставици ми прает, како славей пеат,

како ластоици тънко сборувает.

Айде пак на вечер дома се вращает,

како еребици ситно ми бързает,

бели ми се бели, како бела книга,

с цървени образи, охридско яболко.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]