Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Огряло ми ясно слънце,

Лазаре, Лазаре,

у Радкини равно двори.

То не било ясно слънце,

най ми било сама Радка -

с черни очи еленови,

с тънка снага самодивска,

с дълги клепки босилкови,

с бели зъби бисерови.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]