Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Йоткак се Мара родила,

навънка не е излязла -

ветерът да я не дуйне,

слънцето да я не грее.

Я га се брат хи жетеше,

тогав е Мара изльела,

брата си ода да сипе,

ръките да си измие.

Та я слънцето видело

и се слънцето запрело

на Марините дворове

три дена и три нощове.

Слънцева майка се чудела -

що стори слънцо, не дойде.

Я га си слънце отиде,

майка м го тихо питаше:

- Що стори, слънцо, не дойде

три дена и три нощове?

- Мале ле мила слънцова,

ти да не меслиш, мале ле,

че аз съм само на небе?

Едно е слънце на небе,

а друго - Мара на земе.

Очи ми клички станаха,

ръки ми дърво станаха,

не можих, мале, да дойда

три дена и три нощове!

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]