Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Шила Гюргя дълга сая, Гюргьо мори,¹

от Митровден до Гюргьовден,

двенадесет терзивчина,

тринадесет шегарчина,

и пак сая не шиена.

Кога дойде ден Великден,

сите моми променати,

сите моми с дълги саи,

бела Гюргя - що къта ден.

Койе беше оженато,

жената си оставаше,

тук да земит бела Гюргя;

койе беше неженато,

пушката си продаваше,

тук да земит бела Гюргя.

1 - "Гюргьо, мори" се повтаря след всеки стих

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]