Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Стоян майци си думаше :

- Мале ле, мила майчо ле,

дума, мале, ша те питам,

ти мене право да кажеш :

Колко са, мале, колко са,

колко са дене в година ?

- Триста са, сино, триста са,

триста шестдесет и седем .

- Толкова села обидох,

такава хубост не видях,

та вчера ходих, мале ле,

на Шумен града, на Сливен -

от Шумен булка зимаха,

та я ня Сливен водиха .

Каламаната беше вдовица,

една ми млада вдовица,

вдовица тежка болярка,

край каламаната седеше

едно байнево момиче,

момиче було носеше .

Кога ми було мяташе,

зелена гора трептеше ;

кога ни поздрависваше,

устата му се лепеше,

като на пенька крилцата .

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]