Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

- Велико дульбер бугарко,

Велико една на мама!

Да знаеш, мило, да знаеш,

како йе жальба за младост,

на порта би ме чекала,

от коня би ме сметнала,

за ръка би ме фанала,

в одагя би ме отнесла,

постеля би ми послала.

Кажи, Велико, кажи ми,

кой ти я даде личбата?

Даль си от бога паднала,

дал си от земя никнала?

- Що прашаш, лудо, що прашаш,

кой ми я даде личбата?

Не сум от бога паднала,

ни па от земя никнала,

тук съм от майка родено.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]