Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Мари ружо, жълта ружо,

я зелена катраника,

от Цариград донесена,

пред вратата посадена,

сутрин, вечер поливана!

От върха й капка капе,

капка капе, ряка тече,

ряка тече, Дунав влече.

На Дунава крива дъска,

на дъската – цар Костадин,

криво седи, право казва:

- Кой когото люби,

кой когото люби,

него да си вземе!

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]