Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Ранила мома рано на вода,

ранило лудо с конче след нея.

Тук да я стигне, там да я срощне -

нито я стига, нито я срощна,

ам’ си я завари сай долу, долу,

сай долу, долу, на кладенците,

вода си лее, лице си мие.

Спусна се лудо, китка й грабна,

китка й грабна и я полюби,

и я полюби на бяло лице.

Сворна се мома назад да бяга

На майчини й равни дворове.

- Ой мале, мале, ти, стара мале,

защо ме пращаш рано на вода?

Ранило лудо с конче след мене,

китка ми грабна и ма полюби,

и ма полюби на бяло лице!

- Молчи, не плачи, моя дощеро,

момска е китка на грабноване,

момско е лице за полюбване.

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]