Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]

Янка девойка хубава!

На порти Янка стоеше,

оттам помина кадия,

подир кадия – сеймени.

Едно ми лудо караха:

бели му ръце опако,

вързани с тежки букаги.

Яна кадию говори:

- Защо карате лудото?

- Янке, девойко хубава,

лудо е мома целивал!

- Кадия, стар ефендия,

законо да ти е младост!

Кога се сретат две стари,

те се накриво погледват;

кога се сретат две млади –

ами те како да чинат?

Обратно към: [български народни песни][СЛОВОТО]