напред назад Обратно към: [Доколкото си спомням 3][Георги Данаилов][СЛОВОТО]



18.


Читателю, ние се разделяме, аз не те познавам, но, ако си стигнал до тези редове, те поздравявам за дълготърпението. Опитах се да опиша цели шейсет години. Самонадеяно начинание, няма що. Ако ти иде да ме напсуваш - направи го, обади се по телефона, номерът го няма в указателя, но с малко усилия ще го откриеш, имам и електронна поща и аз се цивилизовам..

- Какво казваш? Искаш да знаеш какво ще правя, след като завърша тази книга? Много си любезен. Ще ти отговоря - ако не ме тръшне някой грип, ще отида в планината. Тази година има толкова много сняг, толкова бяла красота се е събрала горе и блести, и мами, и заслепява очите. И ако нещо ме измъчва, то е, че все по-трудно се катеря, все повече ми тежат краката, все повече въздух трябва на дробовете ми, а все повече обичам тази планина и я усещам като любов, която се кани да ме напусне. Но знаеш ли какво ще направя, ще вървя съвсем бавно, стъпка по стъпка, полекичка, няма за къде да бързам, ще спирам да си поемам дъх и ще гледам, ще гледам, защото никога няма да се нагледам на тази божа хубост. И забележи, ще казвам: „ Добър ден! „ на хората, които срещам. Някои много се изненадват, но всички отговарят: „Добър ден!“

А после? После, когато се върна, ще си помисля да напиша друга книга, ако имам време... И ще си подредя стаята. Всичко ще си отиде на мястото. Това ще бъде епичен труд, който ще ме съсипе!

- Искаш да ми зададеш един неудобен въпрос. Моля! Питаш ме какво ще направя, ако знам, че една вечер, тази вечер е последната в моя живот? Караш ме много да се замисля. Не, не искам да има хора около мен. Искам да гори огън, да не зъзна, искам да имам чаша хубаво, червено свищовско вино, не, с една чаша няма да мина, и музика... колебая се между Моцарт и Бах. Все пак Моцарт, Моцарт, той идва при нас без притеснения, ей така, без да е получил покана, усмихнат, приветлив, лек, по бели чорапи...С Моцарт се умира по-лесно. Не, никакви поезии, никакви слова... И никакви последни думи: „Лихт мер лихт!“ или „Плоди амичи комедия финита ест!“ Гьоте, преди да умре, е казал това: „Светлина повече светлина!“ и всички са помислили, че говори за човечеството, а той всъщност е искал да му запалят лампата.

- Какво? Още един въпрос? Не, извинявай, сега аз ще ти задам един въпрос. Кажи ми как мислиш, когато човекът няма да го има и вледенената земя, изоставена от угасналото слънце, се залута в пространствата, какво ще стане с тази музика? Мислиш, че и тя ще изчезне завинаги...Не, само това не може да бъде! Само това наистина не може да бъде! Ще бъде просто жалко!

 

 

София - Ковачевица 1999-2002

 


напред горе назад Обратно към: [Доколкото си спомням 3][Георги Данаилов][СЛОВОТО]

 

© 2002 Георги Данаилов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух