напред назад Обратно към: [Деца играят вън][Георги Данаилов][СЛОВОТО]



Приказката


Стоя и гледам през прозореца:
деца играят вън.

П. К. Яворов

 

 

- Ти обичаш ли гномовете? - попита Юли.

- Обичам ги.

- Ами тежководолазите?

- И тях обичам.

- А може ли да има гном тежководолаз?

За това не бях мислил. Помислих си и отговорих:

- Може. Защо да не може?

- Да - каза Юли, - ама този гном, който е тежководолаз, трябва да бъде много силен и да може да вдига чука от хавана...

После той помоли:

- Разкажи ми приказката за онзи великан!

 

...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.

Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.

 


напред горе назад Обратно към: [Деца играят вън][Георги Данаилов][СЛОВОТО]

 

© 1970 Георги Данаилов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух