Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

Старостта ме натъжава.

Колко са

стъпките ти

от леглото до вратата,

маминке?

Ти, която

си била красавица,

днес не можеш

да намериш

гребена си.

Без да си отчаяна,

си казваш:

„Чакам тази смърт

да ме разреше.“

Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

© Павел Чавдаров Цветков. Всички права запазени!