напред назад Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]



Свиждане


Дъждът се стича

по гърба ми,

ала няма смисъл

да тръгвам никъде,

преди да си ми казала

защо не ме обичаш

тук, сред локвите.

 

Небе като войнишки шаяк

ме е завило презглава

и пак треперя

при мисълта,

че вече се разделяме.

 


напред горе назад Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

 

© Павел Чавдаров Цветков. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух