напред назад Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]



Кратка изповед на Франсоа Вийон


Да бях се кротнал

като верен пес

под масата на господарите,

не бих броил ребрата си,

но днес

е късно да си лягам

на парцалите.

 

Помайвам се,

а времето лети.

Ушите ми заглъхват

от шамарите.

Любима, да не беше ти,

напълнил бих душата

на гробарите.

 


напред горе назад Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

 

© Павел Чавдаров Цветков. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух