Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

Да бях се кротнал

като верен пес

под масата на господарите,

не бих броил ребрата си,

но днес

е късно да си лягам

на парцалите.

Помайвам се,

а времето лети.

Ушите ми заглъхват

от шамарите.

Любима, да не беше ти,

напълнил бих душата

на гробарите.

Обратно към: [Отчаяна любов][Павел Цветков][СЛОВОТО]

© Павел Чавдаров Цветков. Всички права запазени!