![]() ![]() СкитникПотекоха като насъне дните, пониса се скиталец по светът, че млад бе той: морето и вълните не можеше да гледа от брегът. Замина той — завинаги замина по непознати крайща и земи но вред намери весела дружина, но вред намери вино и моми. Минаваха години след години... То беше сън, то беше дивен сън... И той живя — и без да си почине, без да скъпи ни младост, ни огън. А пак не свари да си отживее, защото драг му още бе света, кога сети, десница че слабее, кога го изненада старостта. И дойде ден... Зачуден той се взира: какъв е оня непознати бряг? А корабът лети натам, запира, оставя старци — и потегля пак. Тогаз едвам събуди се моряка, тогаз едвам се старецът свести... Но свойте младини той не оплака! Но клетва му сърцето не смути!
![]() ![]() ![]() |