(EN)

 

напред назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]



Малко стихотворение за вечерта и музиката


Седем часа на спрени вентилатори

задушни коридори на града

където светлината свършва и търпението намалява

Едно дете пищи все едно го колят

(или колят някого и пищи като дете)

                              Знам ли

какво се случва под прозореца ми всяка вечер

                              Знам ли

кой кабел води в земята

и кой право в слънчевия сплит

на чирашкото ми равновесие

тъй както най-безотговорно

си играеш с клавишите.

 


напред горе назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]

 

© Яна Букова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух