напред назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]



В книжарницата


В книжарницата, където работя, идва да ми говори за испански кораби, аеростати с имена на зверове, полярни експедиции, изгубени в огледалата. (И само човек с моята професия разпознава онзи мирис на влажен хляб и на спарено, който оставят след себе си книгите.) С течение на времето забелязвам, че едното му око е стъклено. По-точно едното му око е стъклено топче от ония, известни в детството ми под името „гуда“. Оттам започват и нещастията му. В някакви дни, неназовани от метеоролозите, стъклото скърца с древните си пясъци. Един пустинен вятър пренарежда чертите на лицето му. Остава сам, витрината го изненадва, пречи му да влезе. Не, господине, - отговарям му любезно - нямаме книги за испански кораби. Ние суха хартия продаваме.

 


напред горе назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]

 

© Яна Букова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух