напред назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]



С мъжки глас


на Димитрий

 

Сам срещу фалангата на птиците

Пада нощта и намирам парчета в джобовете

парчета в мислите си

Същия този сезон

цигарата ми е пълна с ръждясали стружки

и някакви още спомени

които избухват

когато стигнат огънчето

Тогава димът се издига високо

по-високо от дърветата

И всички разбират къде съм

Идват тогава кръглоглавите весели кучета

идват добрите хора

носят ми чай да се стопля

Но аз накъде да отида

с градините на влагата върху стената ми

Хоризонтът - ми пишеш в писмото си -

хоризонтът не се чете

Сега прекарвам времето си край прозореца

оставям гърба си незащитен

За онези малките

внезапните

Каквото на мнозина им горчи

е сладко за пушачите.

 


напред горе назад Обратно към: [Лодка в окото][Яна Букова][СЛОВОТО]

 

© Яна Букова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух