напред назад Обратно към: [Искрици любов][Лили Сотирова][СЛОВОТО]



Слаба. Самотна...


Слаба. Самотна.

Тъмна, красива и приятна.

Тя ли е. Нощта?

Стъклената нощ се простира върху мен.

Чупят се стъклата и падат на земята.

Пронизват ме ребрата, окървавявам се в светлина.

И ето, тя пак идва.

Слаба, разпокъсана... потъва в тъмнина.

Разчупена и окървавена – самотна е нощта.

 


напред горе назад Обратно към: [Искрици любов][Лили Сотирова][СЛОВОТО]

 

© Лили Сотирова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух