напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Без грим


На артиста

 

Един след друг угасват големите слънца на безучастните прожектори.

И опустява залата от шумните аплодисменти. И момичето, което всяка вечер идваше със скромната си бяла рокля и този път ми хвърли нежната си роза и плачещо и смеещо си тръгна. А клоунът зад спускащите се завеси, изпрати ми по въздуха целувка. Но не посмя да го догони влюбеният клоун. Под царствената, веселата маска, лицето му бе почнало да остарява...

 

Ето пак

аз съм сам.

Всеки ден,

уморен.

Ето пак

свалям аз

в този час

моят грим.

Ставам

просто човек,

със сърце и тъга.

И макар и звезда,

ех, звезда,

но сама.

И влюбена си ти,

във мен,

и не във мен.

Но ти обичаш

моят образ в грим.

Не виждаш мен,

а клоунът,

палячото,

артиста.

Да, ти обичаш в мене

сцената.

Не виждаш мен,

а славата и моето изкуство. . .

 

Ето пак

аз съм с вас,

в този час -

моят час.

И отново за вас

слагам аз

моят грим.

Но със вас

съм щастлив,

от сърце, без лъжа.

И дано

съм човек

и "звезда",

но без грим.

 

Благодаря!

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух