напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Любовна магия


По слънчевата пътека

в морето

ще дойда при тебе,

любима.

Ще дойда

с делфинова риза.

Ще хвърля

вълшебната дреха

на острия бряг

да съхне любовната мъка.

Ще чакам,

тъй както никой вече не чака.

Ще чакам,

додето морето се смръзне от мъка.

И залезът скрие

пътеката-слънце.

Завръщане няма -

крещи ми самотната птица над мене

и после се стапя във мрака.

Далеко, далеко чернее...

Завръщане няма -

повтарям безмълвно.

Разкъсана съхне кристалната пяна

по грубия пясък -

вълната жестока забрави за нея.

А вятъра къса

и хвърля по всички посоки

вълшебния спомен -

но не и към тебе,

но не и към тебе...

Морето предлага ми щедро

бездънната своя прегръдка,

но колко е малка,

но колко е малка

в сравнение с тебе.

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух