напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Богородица


Снощи ме целуна, мамо,

дълго, дълго...

Като в детство - неочаквано и нежно.

Нищо не ми каза,

само се помъчи да ми се усмихнеш,

да ми се усмихнеш,

както бе, когато беше много млада.

И потъна в тъмнината.

Исках да запаля лампата

веднага,

да те зърна мамо.

Сякаш, гордо с глас ми заповяда -

не, не трябва, синко.

Снощи ме целуна, мамо,

дълго, дълго...

Сякаш се прощаваш.

Но на сутринта те чух

да пееш тихо.

Стъпваше мъничка, бяла, крехка,

и димеше чаят в стъклената кана.

Криеше очи от мене.

(Ах, не бързай онзи път да вземеш).

Мамо, мамо,

колко ли ти струваше

зарад мен да оживееш.

Как сега, аз те разцелувах.

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух