Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]

Опитах се да те целуна

и те целунах, тъй нежно,

почти толкова нежно,

както целувах Нея.

Опитах се да ти прошепна

нещо ужасно мило,

почти толкова мило,

както шепнех на Нея...

Опитах се...

Дори и дъжд валеше,

романтичен и истински,

но не беше същият дъжд,

беше почти.

И същият смешен стих

си спомних -

"Жената - кръст, Мъжът - Христос!

Любов ли е това, любов?"

Но не беше същият стих,

беше почти.

И ти беше много красива и влюбена,

може би още по-красива и влюбена от

Нея,

но беше ти.

И аз бях много силен и интересен,

може би още по-силен и интересен,

но не бях аз.

И стана страшно, безизходно и сиво,

сърцето си отиваше от мен.

А аз изплашено му казах:

Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!

Не е била Тя никога. Не е!

А то горчиво се изсмя!

Тя... беше!

Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]