напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Роман


Ах, тези януарски спомени...

Мансардата в студентските години,

порозовялото лице на Ниночка,

разпламения буен огън

и тихото шептене на самовара.

Ухаеше на липов цвят,

на теб ухаеше,

на свежи ябълки.

Оная малка стаичка,

антиката креват

с два голи смешни ангела.

Оная малка стаичка,

където те събуждах сутрин

с целувка по челото.

И твоята усмивка на дете.

Ръцете ти, два бели лебеда...

Мансардата в студентските години,

където спорехме за дребни глупости,

където се разделяхме и се сдобрявахме

за кой ли път,

и в сладък звън

съседската китара

превръщаше премръзналия ден във музика.

Ти се загръщаше във шала

и ставаше така уплашено сериозна.

Мълчахме дълго,

загледани в снежната игра.

Не чувствахме студа.

Една сълза, залутана,

заскрежаваше прекрасните ти мигли.

И ти трогателно

я скриваше от мен с коси.

Сега къде си, Ниночка?

Прости...

Навярно бяхме много млади,

а днес дали сме вече остарели?

Ах, тези януарски спомена...

Роман ли бе, или живот?

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух