напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Мефисто


Разказа ми Дявола, стария дявол,

за свойта фатална любов.

За белия, чудния ангел,

жената от райския блян.

Учуди ме дявола, черния дявол,

той имал човешко сърце.

Очите си страшни превърнал в две лири,

от ада берял й горещи цветя.

Целунал го ангела захарно-сладко,

душата по-ангелски взел.

И плеснал с крилете си бели,

отлитнал съвсем по човешки и женски

със модния господ

към новата любовна звезда.

Мой мили, мой бедни Мефисто,

боли ли, сърцето, боли!

Мой мили, мой бедни Мефисто,

отиде си ангела с друг.

Любов-любов,

която дявола превръщаш в ангел,

и ангела във сатана...

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух