напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Осъдени души


На Д. Димов

 

Кой ме смути

със странен глас?

Кой ме гори

във сън студен?

Един монах, една жена,

една любов, една съдба.

Те са пред мен -

две сенки огнени.

Те са във мен -

две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно,

един монах, сърце желязно,

една жена, отрекла себе си,

душите си обречени горят!

Кой ме смути

със странен глас?

Кой ме гори

във сън студен?

Един монах, една жена,

една любов - осъдена...

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух