напред назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]



Невъзможното танго


Червените цветя

на твойта огнена любов

угасват в хладния кристал.

И спуска се нощта,

като танго,

което си танцуваш сам.

Покрива се със прах в албума стар, ликът,

от смачканата от милувки снимка.

И люшва ме тъга,

като танго,

което си танцуваш сам.

Танго, танго,

ах, невъзможното танго,

души те в голата прегръдка.

А невъзможното танго крещи,

че с тебе вече никога не ще танцувам -

танго, танго,

щастливото танго на любовта.

Студените сърца

не раждат капка чувство,

доволни, че са тъй студени.

И плъзга се нощта,

като танго,

което си танцуваш сам.

И като зъл смешник

живота ми намига,

сълзите ми прибира в своя джоб.

И сграбчва те пиян,

като танго,

което си танцуваш сам.

 

Танго, танго...

 


напред горе назад Обратно към: [Генерал по любов][Иля Велчев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух