![]() ![]() Мудно ходи нашто време...Мудно ходи нашто време; мина вече наший ред... Зрей отсега младо племе, със надежди за напред. Нас неволи надделяха - вазе те да не смутят... Уморените заспаха живите - те нека бдят.
Срам томува, който тъжи, че в света й минутен гост - слава, във ръка с оръже, който бди на своя пост. Туй, що старите зачнаха, млади ще го вкарат в път... Уморените заспаха, живите - те нека бдят.
Почвата е веч готова, сейте, пролет дори грей - семето на право слово с време да класи и зрей. Ето нови дни настаха, те на смяна ви зоват... Уморените заспаха живите - те нека бдят.
(Това е преработката, която Пенчо Славейков прави на текста на своя баща. Широката си известност стихотворението е придобило в тази редакция.)
![]() ![]() ![]() |