![]() ![]() Жестокостта ми се сломиИ рекъл бях: "Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!" Ожесточен, пощада му не рачах: "Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."
Народ такъв, за друго недостоен освен за мъки, нужди и тегла, неучен род, безсмислен раб, спящ воин, що чака той за тези си дела?
За тоз живот, във прозебанье жалко така мърцина влачен ден за ден - теглото му бе изкупленье малко; и не намери отзив то у мен...
Но, майко, чух как богу дух си дала преследвана, и то за моя грях, размислих как невинно си страдала за туй, нали, че твой син ази бях?...
И поменах горката си невеста, що прави с мойте клети две деца без теб, без мен, неволница злочеста, как тегли от безжалостни сърца!
И в твойта смърт, и нейното страданье познах теглото аз, на тоз народ развредиха се мойте вехти рани за неговът и наш злочест живот!
Проклех и вси достойни за проклетства и срам, и свяст притъпкали във прах, виновници за всички тези бедства, а заедно и себе си със тях...
И вслушах се... И близо, и далеко все пак тоз глас: "Ах, помощ иде ли?" Въздъхнах аз и толкоз само рекох: "О, спи ли бог? О, бог не види ли?"
![]() ![]() ![]() |