Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]

И сещам аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе светлий ден -

ей наближава сетний час.

За миналото спомен жив

във размислите ме теши -

мечтай за пролет цвят ревнив,

когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът

и аз тежа, ненужен веч...

Изходен е уречен път,

изчерпана за дело реч.

И сещам аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе светлий ден -

ей наближава сетний час.

Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]