![]() ![]() ЕпилогИ сещам аз, и виждам аз, в борба юнашка уморен, за мен залезе светлий ден - ей наближава сетний час.
За миналото спомен жив във размислите ме теши - мечтай за пролет цвят ревнив, когато жега го суши.
Тежи ми свят, а на светът и аз тежа, ненужен веч... Изходен е уречен път, изчерпана за дело реч.
И сещам аз, и виждам аз, в борба юнашка уморен, за мен залезе светлий ден - ей наближава сетний час.
![]() ![]() ![]() |