Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Никой още не го е виждал, но то съществува...

Няколко години след сватбата живяхме в дома на жена ми. Всъщност в дома на нейните родители. Ема беше в твърде напрегнати отношения с тях, които след моето идване се влошиха още повече. Апартаментът беше малък за две семейства. Ние обитавахме една тясна стаичка с тераса. Единствените места, където имаше вероятност да се засечем, бяха кухнята и клозетът. Жена ми издебваше момента, когато родителите й гледаха телевизия в хола, и правеше нещо набързо за вечеря, след което го пренасяше в нашата стая. Другото огнище на напрежение си оставаше клозетът. Бях развил сетива за всички шумове в апартамента, отгатвах кога някой се готви да се мие или да ползва тоалетната. Предполагам, че и бащата на Ема, от своя страна, полагаше усилия да не се засечем, защото успявахме да прекараме по няколко месеца, без да се видим. По-голяма беше вероятността да се срещнем някъде из града (случвало се е и в такива моменти само хладно си кимвахме), отколкото да се видим на тези 70 кв. метра, които обитавахме. Не си спомням да сме се карали с него, при положение че не си говорехме, това, разбира се, беше невъзможно. Но и досега не мога да кажа откъде се трупаше напрежението. Непоносимостта между двама души, както и обратното чувство не се нуждаят от поводи. Поводите всъщност само биха разсеяли неестественото напрежение. Ние обаче внимателно ги избягвахме.

Четири години по-късно, когато останахме да живеем сами с жена ми, това напрежение не изчезна. Ето това е най-мистичната част от нашия брак. Родителите й вече ги нямаше (бяха си намерили малко жилище в другия край на града), можехме да се ширим спокойно в недостъпните доскоро зони на хола и кухнята. Можех да седя колкото си искам и когато си поискам в тоалетната. Въпреки всичко напрежението остана да витае призрачно в този дом. Имах усещането, че се е просмукало в мебелите, в тапетите, в мокета. Между нас започнаха бесни скандали. Ей така, подпалени от нищо. Не мога да си спомня никакъв повод. Сякаш всичко, което през тези четири години трупахме в малката стая, сега получаваше простор. По някакъв странен начин отношенията между Ема и баща й се повтаряха между мен и нея. Усещах, че се побърквам. Предложих да сменим тапетите, изхвърлихме двата стари фотьойла, пренаредихме стаите до неузнаваемост. Не съм й казвал какъв беше мотивът за тази непривична за мен предприемчивост, но мисля, че тя се досещаше. Нищо не помогна. Съществуваше някакъв неизтребим механизъм, който действаше безотказно и скапваше нещата.

Разказите, които пишех тогава (бях открил едно слабо списание с голям бюджет и ги пусках с псевдоним срещу прилични хонорари), ставаха все по-параноични. В един от тях, мисля че се казваше точно "Механизмът", се разказваше за една стара печатарска машина, на която дълги години се е печатал някакъв не особено популярен всекидневник, занимаващ се предимно с криминални истории, паранормални случаи и пр. Вестникът фалира и машината я прибират в някакъв склад. Месец след това вестникът изненадващо се появява на пазара. Никой не знае кой го списва. Предишните му редактори са още по-изумени. Най-странното в цялата история е, че всекидневникът излиза с един ден напред и описва нещата, които ще се случат на следващия ден. Разказва с подробности всички убийства, катастрофи, изнасилвания, които предстоят. Накрая се оказва, че зад всичко това стои самата машина, която толкова дълго е правила този вестник, живяла е с мастилото и кръвта по неговите страници, че дори когато хората ги няма, тя продължава с някаква ужасяваща инерция да работи.

Къде се криеше механизмът, който скапваше брака ни с Ема. Никога няма да си простя, че останахме да живеем там навремето, но и не съм сигурен, че ако бяхме се преместили, нещата щяха да се оправят. Твърде далеч бяхме стигнали. Спяхме вече в отделни стаи. Сутрин дебнехме да не се засечем пред тоалетната. Всичко се повтаряше. Разбирах, че това състояние измъчва и Ема, но никой от нас вече не беше в състояние да направи друга крачка, друг жест. Механизмът действаше.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!