Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

Къде отива после излишната любов и кой я смита,
кой изхвърля кофата контейнерът къде е...

Когато бракът свърши и последният общ сервиз е поделен на две, остава още една подялба, тази на семейните приятели. Всяко семейство създава около себе си една среда, една биоценоза, населявана от роднини, приятелски семейства, появяващи се от време на време познати. С Ема посрещахме твърде много гости. Тя умееше да ги забавлява, грижеше се за тях като за малки деца. Аз бях по-особен случай. Като ми писне, отивах и се затварях в тоалетната. Всички знаеха, че това е знак и без изобщо да се обиждат, се изнизваха, като се сбогувахме през вратата. Когато се разведохме с Ема, в началото никой от тях не повярва. Бяхме идеалното семейство. Изведнъж всички се отдръпнаха, не знаеха как да реагират. Инцидентните опити да се виждат само с мен, а предполагам и с Ема, бяха трагични. Другият винаги липсваше. Както каза един от тях, все едно да се съберем трима за четворка белот, да раздадем картите и да се правим, че никой не липсва. Така беше. Пред мен повечето избягваха да говорят за Ема и това ме скапваше още повече. На мен ми се говореше за нея.

Странно е, но човек си мисли че разводът е катастрофа, след която нищо не е същото. Светът трябваше да се е разцепил на две и ние с Ема да сме в двете му различни половини. Но светът не се разцепваше. Живеехме в един и същи град, дори квартирата ми беше в същия квартал, пътувахме с едни и същи автобуси, пазарувахме от едни и същи магазини. Един от продавачите постоянно ме питаше защо купувам хляб, като жена ми преди малко е купила. На няколко пъти минавах покрай прозорците на апартамента й. Беше късно, пердетата спуснати, светеше. Само веднъж зърнах едната котка на перваза между пердето и стъклото. Дали ме видя? Знаех, че не бива да ходя там. Ема вече живееше с другия, не знам как да го наричам, добре, с бащата.

Обратно към: [Естествен роман][Георги Господинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Господинов. Всички права запазени!