Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Но вечността е нещо илюзорно

и в опита си да я покорим

ний кретаме далече неуморно

и губим нещо... някакъв любим...

Природа, цвете, пламък,

или нещо малко и незнайно,

красиво, топло или камък,

стоящо там, но не случайно:

за повикът на хората

или забравено от Бога.

И сутрин взряли се в зората

или пък в нежната природа

ний спомняме си за нещата,

но някак бавно.. с неохота.

И после пак денят ни грабва

и гмурва ни в живота.

... ...

Това ли беше любовта?

Не вярвам! Тя вечността не е...

А само мъка за душата!

03.11.1998

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]