Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Отново ме заливат въпроси

кой от кой все по-мъчен:

какво и как и кой, защо си

и погледат ми към света е злъчен.

Какво мечтах, какво се случи..

какво желах, какво излезе.

Защо разочарование ме мъчи.

Сърцето ми иска всичко да зареже.

Какъв е смисъла на всичко?

Ами безсмислието какво е?

Въпросите изпълват ме със нищо.

И май така... по-добро е.

Седейки, пишейки, аз мисля.

И може би виждам аз за миг...

И всичко в мозъка си чистя.

Трудно е да скриеш своя вик.

Защото всичко просто ми се вижда -

кога и как се стигало до щастието

и от всичко май започва да ми писва...

А смисълът е бил в безсмислието!

13.03.1999

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]