Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Живях си весело живота.

Тъпеех си тъй как си знам,

но после ме изпълни някаква охота:

сърце ли, що ли, бе обхванато от блян.

И някак си от тъпостта взе да ми се гади.

И чувствах се от тъпия по тъп.

Но тази глупост взе по-да ми се нрави,

че с нея аз хвърчах си из градът.

И казват... туй любов било... така ли?

Но знам ли с моя глупав мозък що е то?

И чувайки думи неразбрани

разбирам ги без да знам защо.

Живуркам си аз кретайки така.

Незнаейки кога какво да кажа.

И животът като вечната река -

привлича ме със своята лъжа.

24.03.1999

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]