Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Защо ревеш, ти, дете ужасно?

Какво направил с тебе е светът?

нима си мислиш, че всичко е прекрасно?

Нима не знаеш, че вечно гладен е лъвът?

Години се търкалят леко

с безгрижие щом пълни са очи ти.

И вярваш си, че ще стигнеш надалеко.

Че животът-кораб вечно ще лети!

Е стига, стига вече плака.

Сълзтите твои са навред.

Я виж! Животът ти те чака.

Недей да мразиш, а върви напред!

04.05.1999

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]