Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Веднъж, в една прекрасна бурна нощ,

аз скитах се из Интернета.

Не давах нито пукнат грош

за мислите, мечтите на поета.

Сняг, виелица навън –

любимото от мене време.

От очите ми бягаше сън

от Интернета бях обзета.

Скитаща и чаткаща в захлас,

нещо ме потупа по рамото.

Изръмжах през зъби на глас

и продължих по коритото. Старото.

Нещото ме дръпна. Завъртя.

Омая ме със думи сладки.

И... докато се окопитя,

попаднах аз във мрежи сладки.

И чудно: нощта превърна се в магичен ден.

Виелицата – в приказна фъртуна.

От думите нежно опиянена

не усетих как грабна ме Фортуна.

Летях аз тихо в небесата.

До мене беше вечно ти.

Отваряше ми очите за красотата.

Сред облаци проблясваха звезди.

Живеехме си в собствен свят:

прекрасен, приказен, магичен.

И не усетихме как Любовта

дойде при нас и ни обрече.

15.02.2000

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]