Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]

Човек се ражда

от любов роден.

Гърди му се изпълват с жажда

към света студен.

Обграждат го с любов,

внимание и грижи нежни.

Но в главата му се поражда въпрос.

Сърцето му се пълни с песни.

Вървящ по улиците черни

във нощен, страшен, зъл квартал,

попада на съдба заветна

и спира да живее както е живял.

Човек човека среща.

Две личности. Прашинки.

Единият глава навежда.

Усти им се разтягат във усмивки.

Те гледат се нежно в очите –

това е новият им свят.

Сбират се в едно съдбите –

върти се пак великий кръговрат.

14.02.2000

Обратно към: [Мира Тодорова - Портен][СЛОВОТО]